Маринка седна в стаята на рогозката, в стаята до прозорците. Маринка пее и шие, кълне майка си горчиво:
- Майко, да те няма, защото ме остави сираче бедно да се скитам! Девет години минаха откакто умря, майко, няма кой да ме научи как да везя патешки крачета, патешки крачета нагоре, жълтите лимони надолу; как да изпредя тънка основа и да изтъка фино платно. Племенничето на снаха ѝ чу я, и каза на майка си:
- Иди, майко, в стаята да видиш как леля плаче, как плаче и се жали и горчиво кълне баба. Когато снахата я чу, тя каза на Маринка:
- Тихо, мила, не плачи, снаха ти ще те научи да изпредеш тънка основа, да изтъчеш фини зестрени дарове. Твоята снаха също остана сираче на шест години; тихо, мила, не плачи, снаха ти ще те научи.
Регион: Козаревец, Горнооряховски район Произход: Седенкарска песен Описание: Лирична песен за сираче момиче, което се жали на съдбата си, а снахата я утешава.
