Лозен, мой Лозен, красиво село

„Лозен, мой Лозен, красиво село“
Имаме красиво село,
Имаме красиво село,
То няма равно, равно –
На себе си.
То няма равно, равно –
На себе си.
Бабите тук се усмихват,
Бабите тук се усмихват,
а дедовците са като – ергени.
а дедовците са като – ергени.
Пред всяка къща – градинка,
пред всяка къща – градинка.
А в нея цъфти хубава – Настурция.
А в нея цъфти хубава – Настурция.
По нея тече Шипата,
По нея тече Шипата.
А то се казва Лозен, Лозен.
А то се казва Лозен, Лозен.
Това е весела песен от Северния регион, която възхвалява красотата и живота в село Лозен. Песента отразява местната гордост и любов към родното място, типична за българския фолклор.