Двама братя, двама войводи, те събраха юнаци и тръгнаха на пътешествие. Както тръгнаха на пътешествие, правиха завет и клетва: Който се разболи, ще го носят до себе си, тъй като го носеше майка му девет месеца в сърцето си и три години в ръцете си. Вървяха и вървяха, младият Стоян, младият войвода, той се разболя. Носиха го и носиха го, но най-накрая се уморили. Юнаците казват на войводата:
- Уморени сме, братко. Юнаците казват на Никола:
- Ще оставим брат ти, уморени сме, братко, краката ни болят от малките остри камъни, ръцете ни са сурави от проклетата борова гъща. Стоян каза на дружината си:
- Носихте ме много, братя, несете ме още малко, до Карнобатската гора, ще стигнем нивата на баща ми, в нивата има малка круша, оставете ме под крушата, ще дойде време за жътва, ще дойдат да косят нивата, ще ме намерят под крушата. Юнаците послушаха Стоян, несоха Стоян до голямата нива на баща му и оставиха Стоян под малката круша. Дойде време за жътва, сестра му и булката му отидоха да косят нивата. Когато стигнаха нивата под малката круша, там лежеше младият Стоян. Булката каза на Калинка:
- Имаш храбро сърце, иди, Дафинке, да видиш кой лежи под крушата. Калинка отиде под крушата, под малката круша. Под крушата тя намери младия Стоян, младия войвода, храбрия си брат.
Регион: Лясковец, Горнооряховски район Произход: Седенкарска песен Описание: Епична песен за двама братя, водачи на дружина юнаци, и съдбата на единия от тях.
